Чувствах, че съм част от нещо значимо, което има послание и е създадено с колективни усилия, желание и любов.
Представете се като личност, творчески път, настояща реализация
Казвам се Ана-Мария. Обичам да пътувам, да правя ръчни колажи, да ям шоколад и да гледам филми. Последното обичам толкова много, че ми се прииска да мога и да създавам в полето на любимото ми киноизкуство. Затова завърших специалността Film в Университета на Рединг в Англия, а след това направих и магистратура Film Studies в Университета на Амстердам. Докато дóйде моментът за моето експериментално филмово творчество, се отдавам на живот в бурно-хаотичната София и фестивала, който основах преди три години – International Portrait Film Festival – посветен на цветни, разнолики, късометражни, портретни филми от всички точки на света. Това е моето съществуване, в този момент, тук, сега, днес.
Горещо вярвам, че човек се нуждае от изкуство, за да разширява хоризонтите си, за да разгръща гледните си точки, за да дълбае критично в смислите на живота и света, и не на последно място – за да бъде добър, да разбира значенията на думи като емпатия и солидарност, защото те никога няма да спрат да бъдат нужни. Затова съм горда, че работя в културния сектор. И благодарна, че още в училище съм била възпитана да ценя креативността, изкуството, любопитството към всичко чудато, странно и ексцентрично. Изборът да уча именно в „Малкият принц“ е на моите родители – любимите ми страхотни, добри, щедри хора-визионери. Фантастичен избор, важен за моя житейски път.
Колко години бяхте част от училищната общност на Частно езиково училище и детска градина "Малкият принц" и IT гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери"?
Осем чудесни години – от детската градина до седми клас. И имаше вълшебни дни, наситени с важната философия на историята, която Екзюпери разказва – че сърцето вижда по-добре от очите, че имаме отговорност един към друг като същества, обитаващи тази планета. Имаше обикновени дни, в които играехме на двора и учехме английски качествено (благодаря ви, Анелия Чакърова и Ани Иванова!). Имаше и концерти, тържества, музика, гирлянди, костюми, емоции!
Споделете спомени, мисли, емоции и чувства, които и днес вълнуват сърцето Ви.
Спомням си, че поставяхме (колко специално звучи!) „Малкият принц“ и аз бях роза. Няма значение, че бях една от многото рози, а не тази на принца. С времето човек разбира, че е никой за милиони хора по света, но e най-съществената душа-вселена за своите близки и приятели. Аз бях роза, бях дете и бях радостна. Не го осъзнавах рационално, но чувствах, че съм част от нещо значимо, което има послание и е създадено с колективни усилия, желание и любов. Именно това беше и все още е впечатлението ми за екипа на училището – отдадени, трудещи се, разбиращи, подкрепящи, окуражаващи учители. И ангажиран директор – г-жа Татяна Петрова е жена с идеи, цели и мечти, пример за увереност, който трябва да си спомням по-често да следвам и вдъхновение за мен и несъмнено много други ученици.Кои от ценностите и качествата на “Малкият принц” споделяте в живота си?
Грижа, съпричастност, любознателност, вглеждане в малките детайли, изслушване на другия, търпение и нежност в опознаването на неговия свят.
Бихте ли отправили поздрав, идея, послание за 30-годишнината на "Малкият принц"?
Сърдечно благодаря – за обичта и знанията. Честит и щастлив празник! С пожелания за нестихваща вяра в себе си и младите същества, които възпитавате – вие подкрепяте и създавате личностите, които утре ще превърнат света в мирно, красиво, вълнуващо и смислено място!