Орлин Станчев - Частна детска градина "Малкият принц"

Представете се като личност, творчески път и реализация.
Казвам се Орлин Станчев. След завършване на висшето си образование придобих научната титла доктор по електроника и започнах академична кариера.

Впоследствие преминах към частния сектор, проектирайки токозахранвания за комуникационно оборудване. От известно време живея в Германия и започнах работа като старши инженер в голяма Японска компания. Занимавам се със системи за управление на индустриални батерии, като помагам на нашите корпоративни клиенти да ги вграждат в своите продукти. Щастлив съм, че работя това, което съм учил и което ми доставя удоволствие. Колегите от работната ми група са разпръснати по цял свят - от Германия и Англия до Япония и САЩ. Колективът е страхотен и обогатява, както професионалните ми умения, така и моя мироглед. В свободното си време обичам да съм сред природата, да греба с каяк или като цяло да спортувам. Също ходя на танци, а понякога и рисувам. За мен най-голямото постижение в живота ми са хората, с които животът ме срещна и направих свои приятели. С някои от тях този процес започна още на първия учебен ден.

Колко години бяхте част от училищната общност на "Малкият принц" и гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери"?
Имах щастието и удоволствието да премина през целия курс на обучение в училище „Малкият принц“ от първи до седми клас и после да продължа в гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери“ от осми до дванадесети клас. След дипломирането си посещавам своите учители винаги с желание и голям ентусиазъм.

Моля, споделете мисли, емоции, спомен, който и днес вълнува сърцето Ви.

Хм, от къде да започна… Летните екскурзии с класа до Приморско; смеха в часовете по немски език или сценичната треска, докато участвахме в постановка на сцената на Куклен театър – Варна. Спомням си вълнението и атмосферата по време на организацията на първото LAN-парти, както и удовлетворението, след като всички маси бяха наредени и всички кабели - свързани в мрежа, а после луд купон. Помня, как растях с моите съученици и заедно откривахме различните страни на живота. Как в един момент лавинообразно започнаха да се отварят възможности и появяват отговорности. И на прага на зрелостта- абитуриентският бал продължил три дни, но всъщност осъзнаваш, че нищо не свършва, а напротив – започва, ново начало, нови възможности, ново пътешествие…

Бихте ли отправили поздрав, идея, послание за 30-годишнината на "Малкият принц"?

Моето послание е следното: Човек често, следвайки мечтите си, криволичи, а понякога се съмнява и дори се връща назад. Това е нормално и е част от процеса. Но той няма право да ги забравя!
Благодаря и за всичко, което сте направили за мен! Това е основата за успехите ми. Ще се радвам някой ден децата ми да учат в моето училище и гимназия, само да стигна до там ????
Желая всичко най хубаво!