Още споделени спомени, мисли, емоции и чувства преживяни в “Малкият принц”, вълнуващи и до днес сърцето
Представете се като личност, творчески път, настояща реализация, работа, позиция, собствен бизнес…
Казвам се Чавдар Драйчев. Без да се замисля бих се представил като творческа личност, въпреки че не творя, нито ми се отдава да творя, а по-скоро само се любувам на красивото в живота - материално и нематериално. Още от малък разбрах, че не съм добър в рисуването, скулптирането и пеенето, затова оставих настрана този тип творческата дейност. Когато пораснах осъзнах, че все още искам да творя, но по по-различен начин, а именно да дарявам хората със знания и по някакъв начин да улеснявам живота им. Помислих, че най-сигурният начин към това е чрез политиката. Затова и учих 4 години европейска политика в Маастрихтския Университет (Maastricht University), а след това бях назначен като парламентарен сътрудник в Народното събрание. Там разбрах, че каквото и да правиш, винаги ще има недоволни, а един творец иска творбите му да се харесват от всички. Такива сме си. Затова засега сложих пауза на политиката и мисля да се развивам в сферата на финансите и бизнес консултиране. Но през ден се упражнявам да рисувам. Кой знае, ако не се получи в бизнеса, може и да се сбъдне детската ми мечта да стана художник.
Колко години бяхте част от училищната общност на Частно езиково училище и детска градина "Малкият принц" и IT гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери"?
Бях 4 прекрасни години в детска градина „Малкият принц“. Там създадох незабравими приятелства, които поддържам и до ден днешен. Бях много радостен когато се върнах в Частно езиково училище "Малкият принц" от 5. до 7. клас, защото имах възможността отново да бъда със своите близки приятели.
Споделете спомени, мисли, емоции и чувства, които и днес вълнуват сърцето Ви.
Споменът, който поражда най-силни чувства в мен е слагането на голямата елха в концертната зала “Екзюпери”. Един ден, докато отивахме с детската група за спорт в затворения салон, тъкмо кипеше дейност по внасянето на елхата и украсяването на залата. Направо ахнах! Другите деца продължаваха към салона, докато аз стоях със зейнала уста. В малкото ми сърчице започнаха да навлизат трепети за коледни концерти и празненства. Никога до тогава не се бях замислял как внасят тази елха, а и никога не бях виждал по-голяма от нея. Сега вече съм виждал. Виждал съм и по-големи. Виждал съм и по-богато украсени. Но никоя от тях не успя да донесе същия блян, както тази донасяше на едно малко момченце, чакащо коледните си подаръци, млякото със шоколад и близките роднини около трапезата.
Кои от ценностите и качествата на “Малкият принц” споделяте в живота си?
Ще споделя за конкретно качество, което бях изгубил някъде в годините, но с течение на времето започнах да възвръщам, след като осъзнах на колко важна добродетел ни е учил нашият млад приятел. По време на своя полет из планетите Малкият принц среща чудати за своя скромен житейски път възрастни, които на пръв поглед за читателя са с хиперболизирани черти, но след като се замисля… реално не са. Ироничните картини, в които младия пътешественик се опитва да вкара здрав разум в света на възрастните, за съжаление, завършват без промяна в съзнанието на заблудените възрастни. Но вместо нашият Малък принц да ги съди за техния, на пръв поглед, безсмислен живот, той изпитва към тях чисто съчувствие. Опитва се да им помогне, но те самите се оказва, че не искат да им бъде помогнато. Може би, сега, като се замисля, това да съдиш хората не е присъщо за едно дете. Може би на това те учат възрастните, докато ставаш голям като тях. По-скоро го приемам като алегория на самокритичност:
„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“
Бихте ли отправили поздрав, идея, послание за 30-годишнината на "Малкият принц"?
Едно от най-ценните послания, които съм запомнил още от детската градина, освен приятелството е, че книжката „Малкият принц“ трябва да бъде прочетена поне 3 пъти в живота и то на различна възраст. Все още не съм забравил това послание. Не е присъщо за мен да давам наготово изводи, защото вярвам, че всеки читател стига до различни такива. Затова, единственото ми послание е, ако сте чели „Малкият принц“ последно в училище, моля прочетете го пак. Обещавам, ще ви хареса! Искам да благодаря на екипа на „Малкият принц“ за това, че не само ме научиха на това какво е добро, но и ми показаха как да уча другите на добри дела.
Искрено желая все повече успели личности и поводи за гордост!
