“Малкият принц” постави основите на най-важните човешки ценности в живота ми. Научих се да разбирам и уважавам хората, научих се на морални ценности и сега с гордост крача напред в живота, знаейки, че съм достоен възпитаник на това магическо място, наречено "Малкият принц".
Представете се като личност, творчески път, настояща реализация, работа, позиция, собствен бизнес…
Казвам се Косара Калин, на 28г. Накратко съм човек с афинитет към културата и музиката. От малка за мен винаги главен приоритет са били пътешествията, сблъсъка с чуждестранни култури, тяхната историята, архитектура и бит. Силно вярвам, че с всяка една среща с "чуждото", глобалното, различното човек се преоткрива, трупа опит и покорява върхове, опознавайки заобикалящия ни свят. Поради тази причина, след завършването ми в IT гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери", кандидатствах в чуждестранни университети.
Моят избор ме отведе в Орхус, Дания. Там завърших програмата Интернационални продажби и маркетинг мениджмънт. В средата на бакалавърската си степен предизвикателството на хоризонта беше заминаването ми за Буенос Айрес, Аржентина. Там работех една година в компания в сферата на хотелиерството, занимаваща се с луксозни домове и апартаменти за наемане в Латинска Америка и Европа. След като се завърнах в Орхус, работех в датска компания, занимаваща се със стратегически консултации за други компании, които разширяват износа си в Азия.
След успешното ми завършване професионалният ми път продължи в Дания. Записах магистърска степен - Култура, комуникация и глобализация, профил Комуникация и ръководство, със специализация Китайски науки. Твърдя, че опитът, който натрупах чрез магистратурата е доста ценен. Срещнах много различни и интересни хора, научих много и отново затвърдих своя личен интерес към сферата на културата.
9 години по-късно, аз все още съм в Дания, където се установих и намерих своя собствен дом. В момента съм отдадена на семейния живот като щастлива съпруга и горда майка на момиченце.
Колко години бяхте част от училищната общност на Частно езиково училище и детска градина "Малкият принц" и IT гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери"?
Детска градина “Малкият принц” ме посрещна във 2-ра група и продължих в училище “Малкият принц”, а след това и в IT гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери". Общо 15 години бях част от училищната общност и голямото семейство на “Малкият принц”.
Споделете спомени, мисли, емоции и чувства, които и днес вълнуват сърцето Ви.
Моето време в детска градина "Малкият принц" и IT гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери" е безценно и е нещо, което едва ли някога ще забравя. Спомняйки си за онези прекрасни години, сърцето ми тръпне. Малко ще е да кажа, че това бяха едни уникалните години, изпълнени с толкова много спомени, емоции и създаването на верни приятелства за цял живот. Мигове, мили и драги, които ще пазя дълбоко в моето сърце.
Никога не се забравят първите приятелства, още от детската градина. Радостта от първата шестица в бележника, дори първата забележка. Все още ярко си спомням така чакания първи учебен ден, първи ден в класната стая като първокласничка, с първия ми класен ръководител, така любимата ми г-жа Илияна Иванова. Големите емоции от първия учебен ден, голямото приготовление, първия буквар, първите изписани букви… Спомням си и за креативните ни уроци в час по изобразително изкуство с г-жа Радка Петрова, винаги готова да ни помогне, да ни научи как да чертаем, рисуваме и използваме въображението си. Заедно с това любимите часове по музика с най-истинската и лъчезарна г-жа Емилия Янкова още от детската градина. Музиката и настроението продължаваха да изпълват класната стая дори и след това. Господин Емил Тачев винаги се грижеше да научим някоя нова песен или да упражняваме какво е то ритъм, мелодия, темпо, различните видове размери в музикалната изразност.
За мен беше голямо удоволствие и чест да се уча на изкуство, на музика с моята любима учителка и пианистка г-жа Матена Христова. Тя ме научи какво е сол ключ, как да чета нотите, как да използвам нежно пръстите си, как да уважавам музиката и как да бъда едно с нея.
Споменът за червената катерушка, която все изкачвахме догоре с моите приятели и съученици, стояхме там в междучасията, говорехме си, споделяхме. Най ми е драго за онази сграда, сградата на "Малкият принц" - с големия двор, с дългите коридори, по които понякога тичахме. За онази зала, където подготвяхме и представяхме различни тържества, от Коледни спектакли до училищни годишнини, винаги изпълнена с музика, танци и настроение. Не малко пъти съм била и водеща на някои от тези тържества, с трепет съм излизала на сцената пред съученици, родители и учители.
По-нататък си спомням и за Лятното училище, където с радост прекарвахме лятната ваканция. Играехме, учихме, нощувахме и деляхме обяд, помагахме си, просто израснахме заедно. Имахме разнообразни занимания и упорито се подготвяхме за курсовете по английски език за Кембридж сертификат. Благодарение на г-жа Ани Иванова и г-жа Анелия Чакърова знанията по английски език се натрупваха и затвърждаваха мигновено. От предучилищна възраст и през гимназията, те винаги се стараеха да вникнем дълбоко в граматиката и правописа на английския език. Оценките от тестове и изпитвания бяха доказателство за това, че се справях добре и езикът просто ми се отдаваше, аз го учих с удоволствие. Фактът, че изучавахме интензивно още от малки английски език ни даде шанс да се справяме отлично по компютърни технологии.
Спомням си за многобройните часове, прекарани в компютърната зала, където наблягахме на информатиката и информационните технологии като профилиращи предмети, начело с г-н Тодор Янков и г-н Светослав Попов. Уроците с тях бяха наситени с много нови знания, както и изпълнени със смях и позитивни емоции. Учихме програмни езици, как да създаваме сайтове, как да работим с програми за 3D визуализация. Беше иновативно!
Почти целият випуск от училище “Малкият принц” бяхме приети в IT гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери" и останахме до 12. клас заедно. Тези хора и днес гордо наричам приятели. Гимназията ми носи спомените за първите "по-различни" предмети, уроците по анатомия на английски език, интензивното изучаване на немски език, уроците по етика и право… Любим ми беше часът по анатомия на английски, не само защото беше интересно, а защото наш учител беше човекът с главно Ч. Човекът, който беше наш класен ръководител в гимназията, който познавах още от детската градина, който винаги беше с нас и до нас - г-жа Анелия Чакърова.
Всичките тези години, сякаш, минаха неусетно. Докато осъзнаем, че вече сме гимназисти, трябваше да се подготвяме за матурите след 12-ти клас. Времето излетя, но спомените се трупаха, моментите останахa запечатани дълбоко в моето съзнание и сърце.
Кои от ценностите и качествата на “Малкият принц” споделяте в живота си?
Времето, прекарано в "Малкият принц" и гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери", целият този изминат път, ме научи как да надграждам своите знания и ме направи амбициозна и любознателна, каквато съм днес. Личност, която преди всичко, знае как да бъде човек, в най-чистия смисъл на думата, как да бъде верен приятел. За мен "Малкият принц" е една сбъдната мечта, която дори аз не знаех, че съм имала. “Малкият принц” постави основите на най-важните човешки ценности в живота ми. Научих се да разбирам и уважавам хората, научих се на морални ценности. Благодарение на тези придобити качества, смея да твърдя, че аз успях! Успях да бъда себе си, да бъда полезна на мен и важните за мен хора! Успях да утвърдя своята ценностна система!
Бихте ли отправили поздрав, идея, послание за 30-годишнината на "Малкият принц"?
Скъпа г-жо Петрова, скъпи учители и скъпи мои родители, Благодаря Ви от все сърце за всичките тези години труд, упорство и за всичките знания и опит, които Вие сте ми предали. С гордост крача напред в живота, знаейки, че съм достоен възпитаник на това магическо място, наречено "Малкият принц".
Благодарение на г-жа Петрова и моите преподаватели, с ръка на сърцето, мога да кажа, че аз бях "опитомена", изминавайки този дълъг път от детската градина през училище и чак до гимназията. "Опитомена" от идеята на "Малкият принц", от принципите и ценностите, стоящи зад това лого.
Мотото на "Малкият принц" не случайно е "Създаваме личности на успеха". Вие години наред стояхте зад тези думи и ги превърнахте в реалност. Както и лисицата казва на малкия принц "Какво значи "да опитомиш"?... То значи „да се свържеш с другите“.. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! ...". Така се почувствах и аз през всичките тези години, защитена, обгрижвана, "в живота ми грейна слънце" и наистина осъзнах, че съм имала необходимостта от тази морална и образователна основа.
Благодаря Ви!
Пожелавам Ви многобройни бъдещи успехи, каквито е имало и до сега. Нека сегашните и бъдещите възпитаници на "Малкият принц" успеят да се докоснат до тази приказна атмосфера, да черпят с пълни шепи от дадените им знания и споделения опит, те са безценни!
