Програмен директор в Pi Labs, ръководител на акселераторска програма, подпомагаща развитието на най-новите и вълнуващи компании.
Представете се като личност, творчески път, настояща реализация
Винаги съм бил технологично настроен и освен родителите ми, най-голяма заслуга за това има “Малкият принц” и в частност г-н Тодор Янков и г-н Светослав Попов. Може би точно за това, когато завърших 12-ти клас, започнах да следвам инженерство в University of Warwick, Англия.
Започнах кариерното си развитие в Startupbootcamp, най-голямата мрежа от акселератори в Англия - специализирани програми за новосъздадени технологични компании. Започнах като неплатен стажант, и за три години бях повишен на Programme Manager.
В момента съм Programme Director в Pi Labs, първата инвестиционна компания в Европа за PropTech стартъпи, до днес набрала над $100М външен капитал за инвестиция в млади компании в сектора за недвижимите имоти. Ръководя акселераторска програма, подпомагаща развитието на най-новите и вълнуващи компании. За трите години там, сме печелили най-добър акселератор в Англия две поредни години, от над 300 подобни програми в цяла Англия.
Първи инвеститори сме в един от най-успешните PropTech стартъпи в Европа, оценен на над половин милиард долара. Инвестирали сме в 2 български компании, като едната от тях е получила обща инвестиция над $14М и е една от най-големите софтуерни платформи за управление на гъвкави работни пространства.
Колко години бяхте част от училищната общност на Частно езиково училище и детска градина "Малкият принц" и IT гимназия "Антоан дьо Сент-Екзюпери"?
10 години - от 3 годишен до 13. След 6-ти клас реших да продължа моето развитие и да продължа обучението си в Англия. Сбогуването ми с “Малкият принц” и всички приятели беше изключително трудно. В "Малкият принц" създадох едни от най-силните и чисти приятелства за винаги. През първите ми години, когато учех в Англия се връщах при всяка възможност при моя клас, при моите учителите ми, където бяха едни от най-близките ми хора.
Споделете спомени, мисли, емоции и чувства, които и днес вълнуват сърцето Ви.
Трудно се обобщават 10 години спомени, но има няколко които се открояват. Помня всичките игри в двора, всички зимни ваканции. Естествено, няма как да не спомена и прословутите ни LAN партита. Помня колко беше силно нежеланието ми да спя на обяд - до толкова, че докато другите спяха, ходех на уроци по пиано. Помня как, когато си пукнах веждата, г-жа Петрова дойде с мен в болницата и ми държеше ръката. Казваше ми да я стисна ако ме боли, а аз бях прекалено притеснен. Помня многобройните си обяснения в любов в детската градина, на които рядко ми отвръщаха, но аз продължавах. Преди всичко, никога няма да забравя вниманието под всевъзможни форми, което получих през тези 10 години. Внимание, което ме превърна в личността, която съм сега.Кои от ценностите и качествата на “Малкият принц” споделяте в живота си?
Времето, което прекарах в “Малкият Принц” бе определящото за изграждането на моите личност и ценностна система. Вие ме научихте на толерантност, всеотдайност, любознателност, и креативност. Научихте ме да съм добър човек, който винаги търси щастието.
Бихте ли отправили поздрав, идея, послание за 30-годишнината на "Малкият принц"?
Изключително благодарен съм на всички преподаватели, които не само предаваха знания, но и изградиха човека който съм сега. Благодаря на г-жа Веселина Дамаскова, че беше толкова повече от класен ръководител. Благодаря на г-жа Радка Петрова, че разви моята креативност. Благодаря на г-жа Емилия Янкова, че ме научи да гледам с усмивка към света. Благодаря на г-жа Ани Иванова и г-жа Анелия Чакърова, че бях по-грамотен в Англия, от английските си съученици. Най-вече благодаря на г-жа Татяна Петрова и способността ѝ да накара всеки един ученик да се чувства специален, и да създава личности на успеха!