Призови места в литературен конкурс

Две отличия за ученици на Частно езиково училище "Малкият принц" в Националния литературен конкурс, посветен на Дамян Дамянов.

Тази година се отбелязват 85 лета от рождението на големия български поет Дамянов. В традиционния за сливенската Хуманитарна гимназия конкурс, чийто патрон е творецът, нашите шестокласнички Микаела Павлова и Неда Маргитина бяха отличени с втора и с трета награда. Под ръководството на Диляна Димитрова, те взеха участие в категориите "Поезия" и "Проза" на тема: "В сърцето си да нося обич, а във очите - небеса". С тази изява през втория учебен срок стартира новият курс - "Творческо писане" в училище "Малкият принц".

Обичта е това, което осмисля нашия земен живот. Обичта, която изпълва нашите сърца, е причината ние да съществуваме. Тя ни напътства, когато преследваме нашите мечти. Тя е крайна цел и смисъл на всичко, което правим.

От нея черпи сили всяка майка, когато се грижи и защитава своята рожба. Сърцето, пълно с обич, е готово да дарява - прегръдки, нежност и топлина. Но то е готово и за саможертва и лишения, да прости и да се раздава. Хиляди геройства са извършени, защото обичта е давала сила на бащи, владетели и войни. Силата на любовта е спасявала хора, градове, народи. Тя е тази, която пази паметта за безбройни герои и е извор на вечна благодарност за тяхната смелост.

Но любовта е причина и за хиляди беди. Хората често пълнят сърцата си с любов към себе си и към материалните неща. Желанието да притежават и стремежът към величие и власт карат хората да разделят, да отнемат и да погубват. Тази странна обич е причина за чуждото страдание и болка, за липсата на милост и състрадание. Тя е силна и непреодолима и води след себе си самота и огорчение. Но тази обич, макар недостойна и безчестна, е причина за неугасващата сила на любовта към доброто и свободата, към истината и справедливостта. И наш е изборът на коя от тях ще дадем за дом сърцата си.

Сърцето, пълно с чиста обич, ни изпраща своите послания. То е един безкраен океан от мечти, който се отразява в нашите очи. То знае кои са нашите блянове и ни кара да следваме тези, които ни водят по пътя на щастието. Остава само да го послушаме. Понякога пътят е труден и дълъг и често неодобрителните думи на околните заглушават гласа на сърцето. Всичко това ни изкушава да се откажем. Но дори изгубил пътя, накрая всеки разбира, че трябват сила и увереност, за да следваш повика на сърцето. Истински ценните неща, които ни носят щастие, изискват труд и постоянство.

Мечтите ни са желанията, родени в нашите сърца. Когато в края на деня всеки сам остава със своите мисли, гласът на сърцето може да бъде заглушен само от страха. Затова трябва да пълним сърцата с любов и вяра. Когато сърцето прошепва най-съкровените желания, то знае, че там някъде вътре в теб се крие силата, необходима за тяхното сбъдване. Водени от неговата вълшебна сила, вървим по пътя към истинското щастие.

Най-ценното, което можем да носим със себе си, е обичта, скътана в нашите сърца. Тя е истинското богатство, което те следва, дава сили и осветява пътя напред. Там, където те очакват новите надежди и мечти. Тя никога няма да напусне своя дом - сърцето, щом той е светъл и чист. Няма нужда да я търсим, защото тя е навсякъде около нас. Трябва просто да отворим сърцата и да я поканим. Тогава остава да замълчим, да послушаме гласа на нашето сърце и да мечтаем.

И както е казал самият Малък принц чрез мъдростта на Екзюпери - “Най-хубавото се вижда само със сърцето.”

Микаела Павлова, VIа клас