Изкуството в литературата през погледа на шестокласниците

За учениците от VI клас на Частно езиково училище “Малкият принц”, обичайният петъчен час по литература се превърна в иновативен урок, съчетаващ красотата на художественото изкуство и изяществото на писаното слово.

Повод за посещението на уютната и стилна галерия “Арт Маркони” бе стихотворението на Веселин Ханчев ”Художник”. Госпожа Ваня Маркова посрещна децата, а увлекателния й разказ за техники, стилове и похвати в изкуството, ги вдъхнови да изразят емоционално и аргументирано своите виждания и мнения. Прекрасната атмосфера в галерията предразположи шестокласниците да дебатират задълбочено и искрено върху поставените въпроси за основните чувства и образи в стихотворението “Художник”, за ролята на изразните средства, за мястото на твореца и картините му в съвременния свят.

В края на часа учениците пресъздадоха на общо платно с четка и бои своите мечти, чувства и очаквания. Така традиционният литературен урок се превърна в провокиращо въображението умение да отключиш всички сетива за цялостно възприятие на изкуството. Благодарим на госпожа Ваня Маркова за топлото посрещане, за искреното съпреживяване и всеотдайността!
А ето и какво сподели тя след нашето посещение:
“Приятно бях изненадана от инициативата на г-жа Маринова, преподавател по български език и литература, да проведе изнесен урок в галерията. Преди да пристъпят към темата в стихотворението, децата се потопиха в света на красивото. Беше им интересно да обсъдим авторите и творбите в настоящата изложба. На мен също ми беше интересно тяхното възприятие на различните картини и стилове на художниците. Усетих колко различно е настроението им, когато минути по-късно коментираха стихотворението на Веселин Ханчев. Напоследък поведението на днешните ученици, отношението и интереса им към преподавания материал, са били коментирани повече в негативен план. Наслушала съм се от мои познати, колко трудно се овладява вниманието на децата, колко недисциплинирани и безотговорни са станали.... Днешният урок ми върна увереността, че има надежда. И тази надежда се крепи в ръцете на преподавателя. Възхитих се от начина по който г-жа Маринова направи урока интересен, децата попълваха анкета/ специално подготвена от преподавателя/ вдигаха ръце, споделяха мнения, рисуваха, коментираха, задаваха въпроси... Още разсъждавам върху видяното. Сигурно има детайли, които ми убягват, но днес ще се прибера у дома с надежда, че децата ни не са "тотално изтървани", както напоследък битуват мнения. А, пропускам, не забелязах някой да ползва в час телефон. Снимахме единствено аз и преподавателката…”